Здравейте приятели, днес ще разисквам един фундаментален въпрос,а именно религията.

Много от нас още от самото си раждане са били причислени към някоя световна религия,в повечето случаи Християнската.Били сме покръствани без право на какъвто и да е избор от наша страна,израстнали сме в обичаите,традициите и парадигмата на съответната религия.

В първите години от съзнателният ни живот много от нас не проявяват какъвто и да е интерес към религията и нашата обособеност.Родитилите ни решават какво ще харесваме и какви ще бъдем.

Но идва етап от съзряването ни,поне при мен се случи,когато започваме да се интересуваме,що е това религия,кои са тези хора изрисувани на иконите и т.н ,т.н

Аз като едно по-любознателно хлапе стартирах проучване,идеята за Рая и Ада ,



ми допадна,но самата философия за това как един човек стоящ горе на небето,представен като белобрад старец не ми се върза.Бях на 13-14г. предполагате на един пубер на тази възраст колко му побира акъла за такива изначални въпроси.
Но все пак бях доста настоятелен и исках да открия моето обяснение за всичко заобикалящо.В началото идеята за атеизма ми допадна,вярвах единствено в това което виждам,отричах всичко духовно,може би защото не можех да си обясня това което не мога да видя по какъв начин съществува.

Е да де,до тук добре.Но за един атеист придържащ се единствено към материята няма как да му допадне идеята за така нареченият ""Закон на привличането""
Почти всеки е или гледал филма ""Тайната""
Или чел книгата.Вдъхнових се,започнах да се интересувам от това ново за мен познание,Наполеон Хил беше първият ми сериозен автор на теза тема.
Всички книги за личностно развитие се придържат към психологията факт,има и езотерични и ще кажете как намесваш психологията с религията.

Този тип четиво се харектеризира със силна и непоколебима вяра в нас самите и това което вършим,основният стълб на религията също е вярата.Двете неща ни карат да вярваме в духовното,невидимо за нас и основната движеща сила е,че всичко произтичащо първо е било под формата на мисъл,частица,импулс както и да го наречем няма да сгрешим и след това се е материализирало под формата на нещо което успяваме да видим или доловим.
Вярата нещо толкова голямо и силно е общото между тези две неща и аз определено исках да ги комбинирам в една моя религия.Знаех,че да вярваш в духовното,на всички природни закони,но да не разбираш самата идея за това как отгоре някой ни управлява е далеч от Християнството,но също така се чувствах свързан с божественото по мой си начин труден за обяснение и разбиране.

Впуснах се в издирването на най-точно изразяващата се религия до моят светоглед.
Исляма,
го зачеркнах,освен че съм консервативен на тази тема Християнство-Мюсюлманство,знам че двете се препокриват изключително,ако разменим само някои имена ще открием толкова много сходства.

Юдаизмът,религията от която произтича  Християнството,древна,но подобна и нея я зачертнах.

Източните религии,Будизъм,Индуизъм и всичките други хиляди клонове ми харесаха,усетих ги може би по-близо въпреки,необяними за мен някои неща.Нямаха Култ към една определена велика личност,но и този политеизъм ми идваше в повече.Бог на вода.бог на кал,бог на храна,бог на вятър,листо и скала.Всички бяхме богове и се прекланяхме на всеки който един равин определи за бог.

Беше нестандартно,беше интересно но не беше това което търсех и се запитах няма ли определение за такъв който не преоткрива себе си във всички релиогозни догми и доктрини,но е духовно свързан и вярващ.
Разбира се,че има и е грешка да търсиш нещо което не чувстваш само и само да можеш да се обособиш.Моето нещо беше окачествено като Агностик
Не опровергавам Бога и неговото съществуване но и всички фанатични представи за него ме отблъскват.Определям се като силно духовен човек с много вяра и в същестуването на по висша сила от нас,но изразяването под такава форма с цел манипулация както историята говори ме озадачава и не се преоткривам в официални догми на религията.

Какъв е вашият опит с опознаването на себе си и как разбрахте и почувствахте към кое принадлежи вашето себепознание ? 

Пожелавам ви лек и позитивен ден ! :) 

Здравей! Религията е едина от любимите ми теми за анализ! Аз лично съм атеист и не вярвам в никакви духовни сили, сътворили света. За мен Вселената не е дело на Богове или духове, а си е биологичен, физичен и химичен феномен. Не вярвам, че над мен или под мен има свръхестествена сила, която да определя кое е добро и кое е зло. Както ти си описал - вярвам в съществуването на това, което мога да видя и докосна! Иначе нямам протия хората от различните религии. Но пък всички религиозни често ме напардат в безверие, други казват, че съм вярващ неверник. И така...интересна тема